Десети април е Международният празник на безопасната игла. На този ден през 1849 г. неуморният изобретател Уолтър Хънт (1796 г. – 1859 г.) взел патент за голямото си откритие. Според легендата Хънт дължал 15 долара на приятел и решил, че най-добрият начин да направи пари е като измисли нещо ново. Заиграл се с парче тел, навил го по средата и го екипирал с малка закопчалка в единия край. Така се родил един от най-практичните предмети в света – безопасната игла. След като патентовал идеята си, той я продал на W. R. Grace and Company за 400 долара, върнал си дълга и дори останал на печалба с впечатляващата за времето си сума от 385 долара. Не е никак зле! Но доколко идеята му била нова?

Още Омир разказва, че Антиной – един от ухажорите на жената на Одисей Пенелопа, й подарил игли със скъпоценни камъни, за да я прелъсти. В „Историите“ на Херодот пък четем за дълги кинжалоподобни игли, които атинянките използвали, за да „закопчаят“ туниките си. Там дори ставаме свидетели на убийството на атински войник от група побеснели жени, които го проболи до смърт със своите игли. Веднага след това бил приет закон, забраняващ да се носят туники – за по-безопасна гражданска среда.

След това на хоризонта се появила фибулата – античният първообраз на безопасната игла, която се използвала в Древността и Ранното Средновековие като „копче“ за тоги, наметала и други дрехи. Фибулите обикновено били направени от бронз или желязо, а някои били разкрасявани със скъпоценни камъни, емайл, стъкло, корали или кости. Анатомията на фибулата се състояла от четири части – тяло, игла, пружина и панта. Тъй като била видима за окото, много бързо загубила утилитарната си функция и се превърнала в символ на социално положение. През Средновековието богатите хора използвали изящни фибули от сребро, злато, месинг и слонова кост, а бедните най-вероятно са ги имитирали с помощта на малки дървени шишове. По-късно фибулата еволюирала в брошка (самата дума има старофренски произход и означава „дълга игла“). Мъжете използвали декоративното бижу, за да пристегнат наметалото си, а жените – за да разкрасят роклята и косите си. Но колкото и изящни да били и фибулата, и брошката, никой не бил застрахован от неприятно убождане на острия край на иглата, докато Уолтър Хънт не патентовал изобретението си.

Векове наред металните игли били много скъпи предмети, докато механизацията на производството през 19 в. не улеснила достъпа до тях. Днес повечето безопасни игли се правят от неръждаема стомана и месинг и една фабрика може да произведе над 3 милиона игли за един ден!

Животът на безопасната игла бил много скучен до 70-те години на миналия век, когато небезопасният пънк рок буквално избухва със своята специфична естетика в стил „направи си сам“. Той възприема банални предмети от ежедневието (безопасни игли, синджири от тоалетни казанчета, колани…) за шокиращи и странни цели, за да артикулира несъгласието си със статуквото, социално-икономическото неравенство, расизма и материалната и духовна бедност. Според някои историци на рока виновникът за обожествяването на безопасната игла е Ричард Хел – текстописец, певец, басист и писател, който проявявал огромна слабост към всякакви видове аксесоари още от младите си години. Други като Джони Ротън от Sex Pistols въобще не са съгласни с това и твърдят, че безопасните игли първоначално били възприети поради много по-практични причини, като например средство „задникът ти да не изпадне от панталоните“. Безопасните игли започват да се използват за боди пиърсинг и като моден аксесоар. Появяват се и татуировките в стил „направи си сам“ – както се досещате, направени с безопасна игла и мастило. Накратко – пънкът взел предмети от ежедневието, смесил ги в странни комбинации и по този начин подложил на изпитание конвенционалната им употреба и значение. Така в света на пънк естетиката безопасната игла не е вече функционален инструмент, а временна обица, моден аксесоар, метафора на антиконформизма.

Миналата година безопасната игла се върна на сцената точно заради неконформисткия си пънк заряд с тази разлика, че през 2016-та тя се превърна в тотем на солидарност. След референдума за излизане от ЕС Великобритания стана свидетел на множество расови инциденти, което накара хората да носят безопасни игли като знак на толерантност и призив за единство с имигрантите. Може би поради тази причина малкият-голям аксесоар дефилира и на модния подиум. Дали дизайнерите се върнаха към безопасната игла като символ на единство или бунт?

По-късно хората в САЩ сложиха безопасни игли в подкрепа на отделни групи, в т.ч. ЛГБТ, малцинства и жени, които се почувстваха застрашени от избора на новия президент Доналд Тръмп. По думите на @cheeahs – потребителят в Twitter, който постави началото на кампанията, идеята била, че всеки срещу националистическото расистко насилие би могъл да се идентифицира като „безопасен съюзник“ чрез безопасната игла. Докато в началото тя подчертавала класовите различия под формата на фибула, сегашната й употреба символизира солидарност и подкрепа за маргинализираните общности. Да, безопасната игла винаги е предлагала начин да събира една част от дрехата с друга, но в днешно време надскача тази утилитарност като обещание да събира и хората.

Въпреки че през 20-ти век са въведени по-модерни закопчаващи механизми като велкрото, безопасната игла запазва ежедневното си присъствие в цял свят. Нейната елегантна непретенциозност я е превърнала не само в практична вещ, но и в моден и културен символ. На някои места в Индия например безопасните игли и иглите за шиене се пазят с векове и се предават от майка на дъщеря. В Украйна все още се слагат безопасни игли от вътрешната страна на детските дрехи, за да пазят малчуганите от уроки. В много държави в Европа да намериш безопасна игла ще ти донесе късмет и богатство. В Мексико закачат безопасна игла на дрехата на бременната жена възможно най-близо до корема й, за да я предпази от помятане и болести.

До ден днешен безопасните игли на Уолтър Хънт си остават едно от онези супер полезни неща, за които не се замисляме много често, но е добре да имаме вкъщи, в колата и в чантата. Безопасната закопчалка означава, че няма да се нараним, докато я търсим в чекмеджето или жабката, а е и чудесен заместител на копчето на ризата, което по Закона на Мърфи ще падне, точно преди да влезем в среща. И, разбира се, ако ви влече, може да я използвате дори като бижу за спешни случаи!

 

Елица Винярчек, сп. Българска наука, април 2017 г.